През бурния преходен период на 90-те години в България, когато държавата преминаваше от планова към пазарна икономика, стотици хиляди българи бяха подтикнати да участват в така наречената „масова приватизация“. Тогавашната държавна политика насърчаваше гражданите да влагат средства и труд в приватизиращи се държавни дружества, обещавайки им бъдещи дивиденти, сигурност и участие в новата икономическа реалност.
Сред популярните инструменти бяха трудовите акции, чрез които хората можеха да придобият дялове от предприятия, в които работят или имат интерес. За много от тях това означаваше внасяне на реални пари – милиони левове, събрани от спестявания или кредити. Гражданите станаха акционери с надеждата, че инвестициите им ще се възвърнат чрез печалби или поне ще им осигурят дял при ликвидация на предприятието.
Десетилетия по-късно обаче реалността се оказа различна. С промени в законодателството участието на тези граждани в капитала на приватизираните дружества бе поставено под въпрос. Много от тях не само че не получиха обещаните дивиденти, но бяха и напълно изключени от капитала на фирмите, без никакви компенсации.
Този въпрос повдигна наскоро депутатът Юлиана Матеева в официално питане до министъра на икономиката Петър Дилов. Матеева настоява да се изясни дали министерството предвижда проверка на случаите, при които граждани са останали без компенсации, въпреки че са придобили акции при спазване на всички условия.
Според действащите правила, при придобиване на акции при облекчени условия е необходимо да се подаде декларация за еднократно използване на преференцията. Освен това е нужно съгласието на акционерните дружества да изплатят всички записани акции при тяхното закупуване – което ясно показва, че самото участие е било доброволно и осъзнато.
Подобна е ситуацията и при придобиването на дялове от търговски дружества. С тях възникват конкретни права, включително:
право на участие в печалбата според дела;
право на ликвидационен дял при прекратяване на дружеството;
право на участие в управлението;
право на напускане;
задължение за съдействие в дейността на дружеството.
Отказът от признаване на тези права и липсата на компенсации поставя сериозен въпрос за правовия ред и защитата на частната собственост в България. Ако държавата е подтикнала хората да инвестират, тя дължи поне проверка – и отговор.
Днес, когато икономиката търси доверие и стабилност, пренебрегването на тези случаи подкопава именно тези основи.
Истинската пазарна икономика не може да съществува без ясни правила и защита на инвеститорите – независимо дали са големи корпорации или обикновени граждани, повярвали в бъдещето на страната си.
Качествени мъжки дрехи на достъпна цена от онлайн магазин Sybrelo си грабни сега.
Станете почитатели на Dividento.com във Facebook