Сериозен недостиг на агнешко месо се очертава на българския пазар в навечерието на едни от най-важните пролетни празници – Великден и Гергьовден. За това предупреждават представители на бранша, като посочват както структурни проблеми в сектора, така и закъснели управленски решения.
Председателят на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация Симеон Караколев заяви, че прогнозният дефицит възлиза на между 50 000 и 60 000 агнета – количество, което традиционно покрива празничното търсене. По думите му, недостигът не е изненадващ, а резултат от натрупани проблеми, за които секторът предупреждава още от миналата година.
„Имаме дефицит на 50 до 60 хиляди агнета на пазара, за да задоволим потреблението по Великден и Гергьовден“, подчерта Караколев. Той акцентира и върху необходимостта от по-добра защита на производителите, като обяви инициативата „Достоен фермер“. Основната ѝ цел е да постави фокус върху справедливото заплащане и общественото признание на труда в животновъдството – ключов фактор за устойчивостта на сектора.
Един от основните фактори за настоящия недостиг е масовото избиване на животни през изминалата година. По официални данни са били унищожени около 25 000 овце, което пряко се отразява върху настоящото предлагане. „Това автоматично води до липсата на около 20 000 агнета на пазара тази година“, обясни Караколев. Според него причината за тази ситуация се крие и в политиката на Министерството на земеделието, включително отказа от ваксинация на животните – решение, което е довело до сериозни последици за стадата.
В опит да се компенсира недостигът, България вече разчита на внос. На пазара се предлага дълбоко замразено агнешко месо от Нова Зеландия, като към момента са внесени около 100 тона, а до Великден се очаква количествата да достигнат приблизително 400 тона. Допълнително се планира внос на охладено месо от Северна Македония и Румъния.
Ситуацията в региона обаче също е усложнена. В Гърция, традиционен доставчик, са били избити над половин милион овце, което значително ограничава възможностите за износ към България. Това допълнително засилва напрежението върху вътрешния пазар.
В този контекст от бранша настояват за по-строг контрол и прозрачност. Според Караколев Българската агенция по безопасност на храните трябва да въведе задължително изискване търговците ясно да обозначават на етикетите кога е било замразено месото, а не само датата на неговото размразяване – практика, която към момента може да заблуждава потребителите.
На фона на всички тези фактори, цените също бележат ръст. Българското агнешко месо вече е с около 10% по-скъпо в сравнение с миналата година, което допълнително натоварва потребителите в период на традиционно високо търсене.
Предстоящите празници поставят на изпитание както производителите, така и институциите. Дали пазарът ще успее да балансира между търсене и предлагане, предстои да стане ясно в следващите седмици. Въпросът за устойчивостта на сектора обаче остава отворен – и изисква дългосрочни решения, отвъд краткосрочните мерки.
