Процесите на засилено спестяване и активното кредитиране в България не само че не се забавят, но дори набират скорост след приемането на еврото. Това сочат най-новите данни на Българска народна банка, които очертават ясна картина на финансовото поведение както на домакинствата, така и на бизнеса.

Към края на февруари 2026 г. кредитите за домакинствата надхвърлят внушителните 29.3 млрд. евро. На годишна база това представлява ръст от 20.7% – темп, който се запазва стабилен спрямо отчетеното увеличение през януари. Данните говорят за устойчиво търсене на заемни средства, подкрепено от относително благоприятни условия за кредитиране и засилено потребителско доверие.

Особено отчетлив е ръстът при жилищното кредитиране. Към края на февруари обемът на ипотечните заеми достига 17.299 млрд. евро, което е увеличение от 27.8% на годишна база. Този сегмент остава двигател на кредитния пазар, като показва, че интересът към придобиване на недвижими имоти остава висок въпреки променящата се икономическа среда.

На фона на тази експанзия обаче се наблюдава и контрастна тенденция. Кредитите за работодатели и самонаети лица отбелязват спад от 10.9% спрямо същия период на предходната година, достигайки едва 250.6 млн. евро. Това понижение подсказва известна предпазливост в по-малкия бизнес сегмент, който вероятно се адаптира по-бавно към новите финансови реалности.

В същото време бизнесът продължава да увеличава своите банкови депозити. Към края на февруари компаниите държат 26.029 млрд. евро в банковата система, което е ръст от 8.3% на годишна база. Макар и по-умерен спрямо предходните месеци, този растеж показва, че фирмите запазват склонността си към натрупване на ликвидни резерви.

Общата картина очертава интересен баланс: домакинствата теглят кредити с ускорени темпове, докато бизнесът предпочита да трупа средства. Тази асиметрия може да се разглежда като индикатор за различни очаквания и стратегии в отделните икономически групи.

В условията на новата валутна рамка, въвеждането на еврото очевидно не води до рязка промяна в поведението на икономическите субекти. Напротив – наблюдава се продължаване на вече установени тенденции, което подсказва стабилност, но и поставя въпроси за бъдещата устойчивост на кредитния растеж и инвестиционната активност.

Предстои да се види дали тази динамика ще се запази и през следващите месеци, или ще настъпи пренастройване в поведението на пазара под влияние на външни и вътрешни икономически фактори.