Бирените пазари претърпяха значителни промени през последните години, като вносните бири заемат все по-голяма част от пазара, докато търсенето на местно производство остава ограничено, особено през летните месеци. Според данни на албанските митници, за първите седем месеца на 2024 г., делът на вносната бира на албанския пазар е достигнал 60%, което представлява значително увеличение в сравнение с 2016 г., когато делът й е бил едва 42%.
Тази тенденция се дължи главно на загубата на конкурентоспособност на местното производство, което доведе до увеличаване на продажните цени поради повишаването на акциза. Местните производители твърдят, че с тези продажни цени те не могат да покрият разходите си, което води до намаляване на производството и потенциално изчезване на местната албанска бира.
Адриан Костачи, ръководител на пивоварните „Корча“ (Korça) и „Тирана“ (Tirana), изрази опасенията си относно въздействието на тези фактори върху индустрията. Той посочи, че увеличаването на акциза е довело до почти еднакви продажни цени между местното производство и вносните бири, което затруднява производителите да покрият разходите си. Това може да доведе до пълен колапс на местното албанско производство.
Подобни опасения бяха изразени и от Артан Строка, главен изпълнителен директор на компанията T.E.A и бирата „Каон“ (Kaon), която се произвежда в Албания от 1996 г. Той отбеляза, че местните производители не могат да оцелеят в условията на 60% пазарен дял, зает от вносни бири, особено през зимните месеци, когато продажбите са ниски и те се борят да задържат служителите си.
Други местни производители подкрепиха тези твърдения, заявявайки, че бирената индустрия изпитва трудности и местното производство е заменено от по-евтини италиански бири като „Перони“ (Peroni) или дори косовската „Пея“ (Peja). Те призоваха правителството да се намеси и да проведе дискусии относно ситуацията с местните пивоварни, като поискаха конкретен анализ на проблема.
Производството в страната преди данъчните промени беше облагано с 360 албански леки (малко над 7 лв. – бел. ред.) на хектолитър за производители под 200 000 хектолитра, докато за производство над това ниво акцизът беше 710 албански леки (близо 14 лв. – бел. ред.). Въпреки това, след промените в Закона за акцизите от 1 януари 2023 г., данъкът беше унифициран на 710 албански леки за производители под и над 200 000 хектолитра – както местни, така и чуждестранни.
Този нов закон беше оспорен в Конституционния съд от Асоциацията на производителите и търговците на алкохолни напитки, която поиска частична отмяна на закона за акцизите в частта, която предвижда унифициране на акциза за малцова бира за всички производители, независимо от размера на годишното производство. Въпреки това, на 16 юли 2024 г. Конституционният съд реши да остави в сила новия закон, заключавайки, че процесът не е доказал, че законовите промени са засегнали съществено свободата на икономическата дейност или са я изложили на риск до степен, в която нейното съществуване се поставя под въпрос.
Качествени мъжки дрехи на достъпна цена от онлайн магазин Sybrelo си грабни сега.