През месец юни се очаква да стартира втората национална програма за енергийна ефективност на многофамилните жилищни сгради – една от най-мащабните публични инвестиции в жилищния сектор у нас през последните години. В държавния бюджет за инициативата са предвидени над 1,248 млрд. евро, като финансирането ще продължи до 2029 г.
В момента се подготвят методиката и условията за кандидатстване, които ще определят реда за включване на сградите. Програмата ще бъде отворена както за сдружения на собствениците, които вече имат подготвена документация и са включени в резервни списъци от предишни етапи, така и за жилищни блокове, които досега не са кандидатствали по нито една от схемите за саниране.
Според заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Деница Янкова, активното участие на гражданите ще бъде ключово за успеха на програмата. „Апелирам гражданите да бъдат активни, за да променят качеството си на живот и обновят домовете си. До 2029 г. ще има осигурен финансов ресурс, от който да се възползват“, подчерта тя.
Освен настоящата програма, правителството подготвя и нови механизми за подпомагане на енергийната ефективност. Един от тях е по линия на Социалния фонд за климата, където са предвидени 1,6 млрд. евро. По този начин ще се създаде устойчив и дългосрочен финансов поток, насочен към намаляване на енергийните разходи на домакинствата и повишаване на качеството на сградния фонд.
България вече е сред водещите държави в Европейския съюз по стратегическо планиране в тази сфера. Страната ни е осма в ЕС и втора след Финландия с разработен национален план за саниране на жилищни и нежилищни сгради до 2050 г. В него е заложено до 2030 г., чрез различни източници на финансиране, да бъдат обновени около 55 млн. кв. м жилищни и 17 млн. кв. м нежилищни сгради.
Тези мерки са не само инвестиция в по-ниски сметки за енергия, но и в по-високо качество на живот, по-добра градска среда и по-устойчиво бъдеще за страната. В условията на растящи цени на енергията и климатични предизвикателства програмите за саниране се превръщат в ключов инструмент за социална и икономическа стабилност.