Военният конфликт в Близкия изток вероятно ще се отрази на цените на горивата в България със закъснение между 7 и 14 дни, а инфлацията в страната може да се повиши с около 0,6%. Това прогнозира доц. Щерьо Ножаров в анализ на икономическите рискове за страната, изготвен съвместно с Михаил Кръстев – изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива.

Според Ножаров към момента българският пазар разполага с наличности от горива, закупени на по-ниски цени, които могат да покрият потреблението приблизително до средата на април. Той обясни, че промените на международните петролни пазари традиционно се пренасят върху цените по бензиностанциите у нас със закъснение между една и две седмици.

„Моята прогноза е плюс 0,6 към средногодишната инфлация, не повече“, посочи икономистът.

Експертите очертават три основни сценария за развитието на цените на суровия петрол, които зависят от продължителността и мащаба на конфликта в региона:

Конфликт между 4 и 6 седмици – цената на петрола може да достигне между 85 и 97 долара за барел.

Конфликт с продължителност между 3 и 9 месеца – възможно е поскъпване до 110–130 долара за барел.

Конфликт, продължаващ над 9 месеца – цената може трайно да се задържи около 180 долара за барел.

Подобно развитие би оказало значителен натиск върху енергийните пазари и върху икономиките, зависими от внос на петрол.

Риск не само от високи цени, но и от недостиг

Михаил Кръстев предупреждава, че освен по-високите цени съществува и риск от реален недостиг на горива, тъй като държавите от Персийския залив са ключов доставчик за големи икономически региони.

По думите му ситуацията крие и бюджетни рискове за България. В момента страната функционира с удължителен бюджет, а държавните разходи са по-високи в сравнение с предходната година.

„Важно е да не се повтарят грешките от миналото при управлението на публичните финанси“, подчерта Кръстев.

Диверсификацията на енергията ограничава риска

Въпреки потенциалните сътресения, икономистите смятат, че България разполага с определена степен на устойчивост спрямо енергийни шокове.

Доц. Ножаров напомни, че страната е предприела сериозни стъпки за диверсификация на доставките на природен газ чрез връзките с Азербайджан, Гърция и Турция.

Освен това природният газ има сравнително ограничена роля в енергийното потребление на бизнеса. Едва около 10% от енергийните нужди на предприятията у нас се покриват с газ.

Енергийният микс на България включва приблизително:

47% въглища,
30% ядрена енергия,
17% възобновяеми източници.

Тази структура, според експертите, прави икономиката по-малко уязвима към сътресения на газовите пазари, макар че динамиката на петролните цени остава ключов фактор за инфлацията и разходите за транспорт.