С настъпването на лятото идва времето за един от най-важните моменти в живота на селянина – прибирането на плодовете на техния труд. В тунджанското село Търнава, сгушено в подножието на Бакаджишките възвишения, традицията оживя за дванадесета поредна година, когато започна прибирането на зърнената реколта. Жътвата беше открита сред звън на църковни камбани и весели народни песни, докато първите ръкойки ечемик бяха отрязани от опитни жетварки, украсени с цветя и пъстри носии.
Преди да започнат истинските тържества, свещеният път на хляба беше благословен от архиерейския наместник на Ямболска духовна околия архимандрит Димитрий и отец Стоян. Те осветиха нивите, молейки се за богата и успешна реколта, която да напълни хамбарите на местните жители. Вярата и надеждата бяха осезаеми във въздуха, докато вярващите гледаха как първите ръкойки ечемик бяха поставени пред олтара на земята, символизирайки почитта към благодатта на природата.
По стара традиция, жетварите първи отрязаха ечемичените класове със сърпове и паламарки, преди да ги връчат на собствениците на полето. Като знак на благодарност, стопаните дадоха на работниците желязна и книжна пара, която някога е била форма на надница. Този обичай подчертава важността на взаимното уважение и хармония между тези, които обработват земята, и онези, които притежават нейните богатства.
Тази година стопанската година видя засяването на приблизително 700 000 декара с пшеница и 60 000 декара с ечемик в Ямболска област, според данните на Областна дирекция „Земеделие“. Земеделската земя в община Тунджа обхваща почти 1 милион декара, което я прави най-голямата земеделска площ в Южна България. Кметът Станчо Ставрев изрази надеждите си за добра реколта, като отбеляза, че дъждовете през сезона са били от полза за растежа на културите.
Въпреки това, предизвикателствата остават. Проблемите с продажбата на реколтата и вносът на зърно от Украйна продължават да тревожат местните фермери. Семейство Тодорови, земеделски производители от „Пеликан Агро“, които бяха домакини на откриването на жътвата, споделиха своите опасения относно намирането на пазари за тяхната продукция и конкуренцията с по-евтиния внос.
Но въпреки тези трудности, духът на общността остава силен, както се вижда от ентусиазма, показан по време на празника. След церемонията по зажънване, всички се събраха в парка на селото, за да споделят курбан за здраве и изобилие. Денят беше изпълнен с радост и веселие, тъй като двата конкурса – за детска рисунка и за характерни жетварски трапези с обредни хлябове, краваи и баници – добавиха нотка на състезание към празничните тържества.
Докато слънцето залязваше над златните полета, стана ясно, че традицията на зажънването не е просто празник, а свидетелство за устойчивостта и единството на хората, които обработват земята. С всяка ръка, пълна със златни класове, и всеки хляб, изпечен в чест на богатата реколта, жителите на Търнава и цяла Тунджанско потвърждават своята връзка със земята и помежду си, гарантирайки, че този свещен цикъл ще продължи за бъдещите поколения.
Италиански дифузер от SELYNTA си вземи сега.