До края на март България ще посрещне астрономическата пролет и ще премине към лятно часово време, а през април и май любителите на астрономията ще могат да наблюдават интересен „малък планетен парад“, съобщи за БТА Пенчо Маркишки, физик в Института по астрономия с НАО при БАН и в катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Астрономическата пролет настъпва на 20 март (петък) в 16:46 ч. българско време, когато Слънцето ще се намира в пролетната равноденствена точка в съзвездието Риби. От този момент до 21 юни централното ни светило ще се издига все по-високо в северната небесна полусфера и ще огрява все по-отвесно Северното полукълбо, поясни Маркишки. Той отбеляза, че именно това, заедно с нарастващата продължителност на дните, е причината за постепенното затопляне на времето. За жителите на Южното полукълбо процесът е обратен – за тях на 20 март започва астрономическата есен, дните се скъсяват, а Слънцето грее все по-косо.
Физикът припомни, че небесният екватор и еклиптиката са две от основните окръжности в сферичната астрономия. Небесният екватор лежи в равнината на земния екватор и разделя небесната сфера на северна и южна половина, докато еклиптиката представлява видимия годишен път на Слънцето, преминаващ през дванадесетте зодиакални съзвездия и съзвездието Змиеносец. „Ротационната ос на Земята е наклонена спрямо равнината на еклиптиката под ъгъл 23°26′, което обуславя редуването на годишните сезони и променящата се продължителност на дните“, поясни Маркишки.
Около датата на пролетното равноденствие дните нарастват най-бързо – с почти 3 минути повече на всеки следващ ден. На 20 март 2026 г. продължителността на деня за България ще бъде 12 часа, 8 минути и 32 секунди, вместо точно 12 часа, благодарение на атмосферната рефракция и видимия диаметър на Слънцето.
Следващото значимо астрономическо явление през март са съединенията на планетите Нептун и Сатурн със Слънцето, които ще се случат на 22 и 25 март. По-късно, през април и май, ще се формира малък утринен планетен парад с участието на Марс, Меркурий и Сатурн. „В пролетните утра еклиптиката образува малък ъгъл спрямо хоризонта, поради което парадът ще бъде най-видим през май“, обясни Маркишки. Той добави, че на 20 и 21 април трите планети ще се намират в близко съединение, но от България явлението ще бъде трудно наблюдаемо без телескоп заради светлината на зората.
На 29 март (неделя) България ще премине към лятното часово време, като стрелките на часовниците ще бъдат преместени с един час напред.
Маркишки е автор на справочника „Гид на любителя астроном“, който съдържа информация за предстоящите през годината астрономически явления и условията за тяхното наблюдение от България. Изданието е насочено към широк кръг читатели и може да бъде полезно на всеки, проявяващ интерес към небесната наука.