Въпреки икономическите предизвикателства и продължаващото усещане за несигурност, все повече българи се опитват да заделят част от доходите си. Данните сочат, че броят на спестяващите граждани се е увеличил с близо 170 000 души през последната година, като общият им брой вече достига около 1,4 милиона души, или една четвърт от населението на страната.
Хубавата новина е, че 43–44% от спестяващите българи го правят ежемесечно, показвайки по-осъзнат и устойчив подход към управлението на личните финанси. Въпреки това, експертите предупреждават, че начинът, по който тези средства се съхраняват, често подкопава тяхната реална стойност.
Банките – сигурно, но губещо убежище
По-голямата част от българите продължават да предпочитат банковите депозити като основна форма на спестяване. Причините са разбираеми – банковата система се възприема като сигурна, лесно достъпна и без излишен риск. Проблемът обаче е, че инфлацията продължава да надвишава доходността от лихвите, което на практика означава, че натрупаните пари губят покупателна способност с всяка изминала година.
„Хората осъзнават, че парите им в банката губят стойност, но страхът от по-рискови инвестиции надделява“, коментират финансови анализатори. Според тях липсата на финансова култура и недоверието към инвестиционните инструменти задържат българите в рамките на традиционното спестяване, което в условията на висока инфлация се оказва неефективно.
Златото – новото убежище на несигурните времена
На този фон златото се очертава като новия предпочитан актив за защита от кризи и обезценяване. Все повече домакинства избират да диверсифицират спестяванията си, като купуват златни кюлчета, монети или бижута с инвестиционна стойност. Тази тенденция се засилва особено сред хората, които търсят алтернатива на нисколихвените депозити, но все още избягват по-сложни инструменти като акции или фондове.
Консервативни навици в несигурна икономика
Специалистите отчитат, че българите все още подхождат твърде предпазливо към управлението на личните финанси. Въпреки увеличения брой на спестяващите, финансовата грамотност и готовността за по-дългосрочни и доходоносни инвестиции остават ниски.
„Има доста положителни резултати – все повече хора осъзнават нуждата да заделят средства за бъдещето. Но за да бъдат тези усилия ефективни, е необходимо по-добро разбиране на финансовите инструменти и по-високо доверие в алтернативите на банковия депозит“, обобщават експертите.