Китайските власти отново демонстрират засилен контрол върху корпоративния сектор, но този път пазарните наблюдатели не очакват повторение на мащабните регулаторни сътресения, които преди няколко години разтърсиха технологичната индустрия и доведоха до загуба на над един трилион долара пазарна стойност.
От началото на годината Пекин предприе серия от действия срещу водещи компании в страната. Сред тях е официалното антитръстово разследване срещу най-голямата онлайн туристическа платформа Trip.com. Паралелно с това регулаторите отправиха предупреждения към редица технологични гиганти – сред които Alibaba, Tencent, Douyin на ByteDance, Baidu, JD.com и Meituan – заради агресивни ценови практики и спорни промоционални кампании около тазгодишния фестивал за онлайн пазаруване „618“.
Вниманието на властите не се ограничава само до технологичния сектор. По-рано този месец сериозно предупреждение получи и Walmart China заради многократни нарушения, свързани с безопасността на храните в търговската мрежа Sam’s Club.
Според Нео Уанг, главен стратег за Китай в Evercore, концентрацията на регулаторни действия и броят на засегнатите компании неизбежно напомнят за периода на мащабните държавни интервенции отпреди повече от пет години.
Тогава, в рамките на двугодишна кампания, започнала в края на 2020 г., китайското ръководство предприе безпрецедентни мерки срещу най-влиятелните частни корпорации. Сред най-запомнящите се решения бяха спирането на планираното рекордно публично предлагане на финтех компанията Ant Group, принудителното оттегляне на Didi Global от американските борси и разширяването на държавния контрол върху редица отрасли – от извънучилищното образование до сектора на недвижимите имоти.
По думите на Пол Триоло, партньор и ръководител на технологичната политика за Китай в консултантската компания DGA-Albright Stonebridge Group, тогава държавата е целяла да възстанови политическия контрол върху данните, капиталовата експанзия, международните листвания и нарастващото влияние на дигиталните платформи, както и да ограничи процесите на свръхфинансиализация.
Днес обаче икономическата среда е различна. Китайската икономика остава под натиск заради слабото вътрешно потребление, забавения трудов пазар и необходимостта частният сектор да поддържа инвестиции в стратегически области като компютърната инфраструктура и развитието на изкуствен интелект.
По оценка на анализаторите Пекин се стреми към по-фин баланс – достатъчно регулации, за да запази контрола, но без да предизвиква нова вълна от несигурност сред инвеститорите.
Хан Шен Лин, директор за Китай в The Asia Group, формулира тази промяна ясно: днес китайското ръководство има далеч по-силна нужда от доверие в частния сектор, от нови работни места и от технологични инвестиции, отколкото през 2021 година.
Така настоящата регулаторна политика на Пекин изглежда по-скоро като внимателно калибриране на икономическото влияние, отколкото като нова офанзива срещу корпоративната мощ.