Работодателите ще могат да предоставят на служителите си ваучери за храна на стойност до 200 евро месечно, а компаниите, инвестиращи в технологии за изкуствен интелект и високопроизводителна компютърна техника, ще се възползват от ускорена данъчна амортизация. Това са част от ключовите промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, одобрени от Министерския съвет. Предвиждат се и нови правила за данъчното третиране на свръхпечалбите в определени икономически сектори.
Съществена промяна в режима на ваучерите за храна предвиждат приетите от правителството изменения в Закона за корпоративното подоходно облагане. Максималната месечна стойност, която работодателите могат да осигуряват на един служител, се увеличава от досегашните 102,26 евро (равностойността на 200 лева) на 200 евро.
Новият праг дава по-голяма възможност на работодателите да подпомагат своите служители в условията на нарастващи разходи за живот. За сумите над досегашния необлагаем лимит от 102,26 евро ще се прилага окончателен данък в размер на 7%. Така се създава възможност за предоставяне на по-висока социална придобивка, като същевременно се запазва данъчно облагане върху частта над установения необлагаем праг.
Данъчни стимули за инвестиции в изкуствен интелект
Сред съществените акценти в законопроекта е въвеждането на ускорена данъчна амортизация за инвестиции в технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура.
Предложението позволява на дружествата да прилагат двойния размер на годишната данъчна амортизационна норма за тези активи, като тя не може да надвишава 100%. Мярката цели да насърчи технологичното обновяване на бизнеса, внедряването на иновативни решения и повишаването на конкурентоспособността на българските компании.
Промяна се предвижда и при стойностния праг за признаване на данъчни дълготрайни материални и нематериални активи. Той се увеличава от 700 лева на 1000 евро – актуализация, която отчита икономическите промени и необходимостта от осъвременяване на данъчната рамка.
По-дълъг срок за компенсиране на данъчни загуби
Друга важна промяна засяга предприятията, които са реализирали данъчни загуби. Срокът, в който те могат да бъдат пренасяни и приспадани от бъдещи положителни данъчни финансови резултати, се увеличава от пет на десет години.
Предвижда се обаче ограничение – размерът на приспадането да не надвишава 70% от положителния данъчен финансов резултат. По този начин се търси баланс между възможността на компаниите да възстановят финансовата си устойчивост и необходимостта от предвидимост на публичните приходи.
Актуализира се и режимът за облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи, които се използват за лични нужди. Целта е да се осигури по-справедливо и последователно данъчно третиране на личното потребление, финансирано чрез предприятията.
33% данък върху свръхпечалбите в определени сектори
Една от най-обсъжданите мерки в законопроекта е въвеждането на 33% данък върху свръхпечалбите в определени икономически сектори през 2027 г.
Предложението обхваща банки, застрахователни дружества, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити. В обхвата попадат и търговци на храни, чиито нетни приходи от продажби за 2026 г. са не по-малко от 5 млн. евро.
Предвидена е възможност 30% от дължимия данък да бъдат преотстъпени при изпълнение на определени условия и за конкретни цели, сред които инвестиции и формиране на резерви.
От правителството уточняват, че предложените текстове не променят общия режим на корпоративното подоходно облагане и не засягат стандартната печалба на предприятията. Мярката е насочена конкретно към свръхпечалбите в посочените икономически дейности.
По-ясни правила при преобразуване на дружества
Законопроектът предвижда и редица технически и административни промени, свързани с декларирането и внасянето на данъци при преобразуване на дружества.
Уточнява се редът за деклариране на корпоративния данък за последния данъчен период при преобразуване чрез прехвърляне на имуществото върху едноличен търговец. Изрично се регламентира и срокът за подаване на декларация в случаите, когато преобразуването е извършено преди изтичането на срока за подаване на годишната данъчна декларация за предходната година, а тя все още не е подадена.
Предлагат се допълнителни уточнения относно лицата, които имат задължение да декларират и внасят данък при източника върху доходи от дивиденти и ликвидационни дялове, както и върху доходи на чуждестранни лица. Промените обхващат още данъка върху разходите и алтернативния данък при преобразуване на дружества, включително сроковете за изпълнение на съответните задължения.
Актуализират се и санкциите в административнонаказателните разпоредби на закона, така че да отразяват настъпилите през последните години социално-икономически промени.
Промени с отражение върху бизнеса и работещите
Предложените изменения обхващат широк кръг от отношения – от социалните придобивки за служителите до инвестиционната политика, данъчното планиране и финансовата отчетност на компаниите.
Увеличаването на лимита за ваучерите за храна създава допълнителна възможност за подкрепа на работещите, докато ускорената амортизация и по-дългият срок за пренасяне на данъчни загуби са насочени към подобряване на условията за стопанска дейност.
В същото време предложението за облагане на свръхпечалбите поставя акцент върху данъчната тежест в сектори, определени като обект на специален режим.
Предстои законопроектът да премине през следващите етапи на законодателната процедура, преди промените да придобият окончателен вид. Очакванията са новите правила да окажат влияние както върху разходите и инвестиционните решения на предприятията, така и върху възможностите им да предоставят допълнителни придобивки на своите служители.
