Инвазивният атлантически син рак, който през последните години се превърна в сериозна заплаха за италианския риболов, постепенно започва да се превръща от бедствие в неочаквана икономическа възможност. След като в продължение на две години милиони килограми от улова са били унищожавани, рибарите в делтата на река По променят стратегията – вместо да се борят с раците единствено чрез унищожаването им, те търсят пазари за тях.

В плитките лагуни на областта Венето гледката вече е ежедневие. Рибари изваждат клетки, пълни с живи сини раци, а каси със стотици килограми улов се товарят на автомобили и камиони. Само допреди кратко време голяма част от този улов е имала една-единствена крайна точка – инсинератора.

Причината е нашествието на атлантическия син рак – хищен инвазивен вид, който нанесе сериозни щети на традиционния италиански риболов, особено на производството на миди „Манила“.

Последиците за местната риболовна общност са драматични. Приходите на Консорциума на рибарските кооперации „Полезине“ са се свили със 75 процента и през 2024 и 2025 г. са достигнали около 15 млн. евро. Броят на активните членове на кооперацията също рязко е намалял – от около 1500 на 850 души.

„Трябваше да променим стратегията и да превърнем тази катастрофа във възможност“, казва председателят на кооперацията Паоло Манчин.

За рибарите това не е просто промяна в начина на работа. Става дума за опит да бъде запазено препитанието на цели семейства и общности, които от десетилетия разчитат на богатството на лагуните.

Рибарят от второ поколение Федерико Дзаго е сред хората, които най-пряко усещат последствията. От традиционния му улов постепенно остава все по-малко, докато синият рак се превръща в доминиращ вид.

Днес той изважда от водите на лагуната Сака ди Скардовари клетки, пълни с раци. Разликата е, че този улов вече не отива за унищожаване.

Стратегията започва да дава резултат. От началото на годината Дзаго е успял да продаде всички уловени раци. Консорциумът очаква приходите му да достигнат около 20 млн. евро, като значителна част от тях се очаква да дойде именно от продажбата на сини раци.

„След като ще трябва да живеем с тези раци, се надявам те да се превърнат във възможност. Надявам се пазарът да продължи да расте“, казва Дзаго.

Така италианските рибари постепенно превръщат нежелания улов в стока за международния пазар.

Раците се обработват на пара, замразяват се и се опаковат, след което се изпращат в Шри Ланка. Там месото се отделя ръчно и се превръща в различни продукти – от месо от щипките до смесено рачешко месо и филе.

Съвместното предприятие между шриланкийската компания „Тапробейн Сийфуудс“ и консорциума „Скардовари“ вече вижда потенциал за значително разширяване на продажбите в Италия и Европа.

Атлантическият син рак не е напълно нов обитател на Адриатическо море. Според експерта по инвазивни видове Пиеро Дженовези от Италианския институт за опазване на околната среда той присъства в региона поне от 40-те години на миналия век, вероятно пренесен с баластните води на търговски кораби.

Дълго време обаче популацията му остава ограничена. Ситуацията се променя рязко след 2023 г.

Раците започват да разкъсват рибарските мрежи, да унищожават мекотели с бързи темпове и да изтласкват зеления рак – традиционен местен деликатес.

Една от причините за бързото разпространение са климатичните промени. По-високите температури на морската вода създават благоприятни условия за размножаването на вида. Допълнителен фактор е сушата и последвалото намаляване на водите на река По. Така морската вода прониква по-навътре в сладководните притоци и променя солеността на лагуните – среда, богата на храна за раците.

„Изменението на климата може да е благоприятствало размножаването както чрез температурата, така и чрез солеността, тъй като е променило солеността на водата“, обяснява Дженовези.

След тежките поражения върху производството на мекотели италианското правителство предприема мащабна програма за унищожаване на сините раци през 2024 г.

В продължение на две години държавата плаща на кооперацията „Полезине“ за улавянето и инсинерацията на близо 2,3 млн. килограма раци. Подобни действия предприемат рибари и в други лагуни – Сака ди Горо в Емилия-Романя и Орбетело в Тоскана.

Причината е впечатляващата способност на вида да се размножава. Женският син рак може да произведе до 8 млн. яйца за един размножителен сезон. Така унищожаването на огромни количества раци почти не успява да намали популацията.

Проектът за масово унищожаване впоследствие е замразен, съобщава специалният правителствен комисар за кризата Енрико Катерино.

В търсене на друг начин за ограничаване на нашествието учените също се включват в битката.

Това лято изследователи от Болонския университет пускат около 150 000 малки октопода в Адриатическо море край бреговете на Емилия-Романя. Идеята е естественият хищник да помогне за контрола на популацията на сините раци.

Впечатляващо видео, показващо възрастен октопод, който сграбчва и изяжда рак, популяризира проекта.

Но и този подход предизвиква скептицизъм. Малките октоподи трудно биха оцелели в пясъчните лагуни, тъй като предпочитат по-каменисти местообитания.

„Ако животно с толкова висок репродуктивен потенциал попадне в подходящи условия на околната среда, хищниците може да не са в състояние да го държат под контрол“, предупреждава Дженовези.

Един килограм рак срещу един килограм миди.
За килограм син рак те получават около 1,30 евро. За сравнение – килограм миди някога е носел около 10 евро. Мидите са осигурявали приблизително 90 процента от приходите на някои рибари, докато днес делът им е спаднал до около 10 процента.

Продажбата на раци помага на индустрията да се задържи на повърхността, но все още не може напълно да компенсира загубите.

И все пак се появява нещо, което допреди години изглеждаше немислимо – опитът да бъде променено отношението на самите потребители.

Идеята не е нова. Още през 2023 г. в Италия започва кампанията „Ако не можеш да ги победиш, изяж ги“, която насърчава хората да включат синия рак в менюто си.
Но италианците не приемат лесно новия продукт.

В престижните ресторанти около Венеция синият рак почти не присъства. Според регионалното подразделение на Италианската федерация на обществените заведения причините са две – трудоемката обработка и негативната репутация на инвазивния вид.

В Порто Толе, в самата делта на река По, ресторант барът „Йоги“ е посветил менюто си именно на синия рак.

Собственичката и главен готвач Стефания Маркезини познава морето и рибарството отблизо. Тя е работила професионално като рибар в продължение на 11 години. След нашествието на сините раци традиционният улов изчезва и тя решава да промени посоката.

В ресторанта се предлагат пържени рачешки топчета, кремообразно рачешко месо върху полента, рак с мека черупка и рак, сервиран на части в собствената му черупка.

„Първоначално клиентът е много скептичен. Но след това реакцията е изцяло положителна и те искат да опитат цялата гама от продукти“, разказва Маркезини.

Тя плаща по-висока цена на местните рибари за някои от раците, особено за тези с мека черупка, познати на местния диалект като „моеке“.

Маркезини дори разработва продукти за други ресторанти – раци с мека черупка, опаковани поотделно, както и предварително разчупени и вакуумирани цели раци, които са по-лесни за приготвяне и консумация.

Дори когато даден ресторант успява да продаде продуктите, собствениците често не бързат да поръчат отново. Според Маркезини проблемът е не толкова във вкуса, колкото в културната нагласа към животното, което местните хора свързват с разрушаването на поминъка си.

Затова тя продължава да популяризира рака като храна и представя своето меню на „Алиментариа“ в Барселона – едно от големите международни изложения за храни и напитки.

„Всички сме гневни, защото той нахлу в моретата ни. Но трябва и да се храним. Когато хората разберат как трябва да бъде приготвен, ще осъзнаят, че това е отличен продукт“, казва тя.

Историята на италианските рибари показва един от парадоксите на съвременната екологична криза. Вид, който е донесен отдалеч, променя цели екосистеми, унищожава традиционен поминък и поставя местните общности пред сериозно изпитание. Но същият този вид може постепенно да се превърне и в нов източник на доходи.

Дали синият рак ще се превърне в част от италианската кухня, или ще остане символ на екологична заплаха, предстои да се види. Засега рибарите от делтата на По избират прагматичния подход – ако не могат да спрат нашествието, поне да намерят начин да живеят с него.