Европейските фондови пазари започнаха търговията в сряда със значителни понижения, докато инвеститорите очакват ключовите данни за инфлацията в САЩ. Допълнителен натиск върху пазарите оказва рязкото покачване на цената на суровия петрол, след като сортът „Брент“ достигна символичната граница от 100 долара за барел.
На фона на ескалиращото напрежение в Близкия изток пазарните участници все по-осезаемо се опасяват от нов инфлационен натиск. Това води до по-слаба склонност към риск и засилва търсенето на по-сигурни инвестиционни възможности.
Общоевропейският индекс STOXX 600 се понижи с 6,51 пункта, или 1%, до 643,09 пункта. Германският DAX загуби 277,05 пункта, или 1,07%, достигайки 25 730,58 пункта.
На Лондонската борса FTSE 100 спадна с 53,43 пункта, или 0,49%, до 10 758,23 пункта, докато френският CAC 40 отчете понижение от 108,8 пункта, или 1,31%, до 8209,18 пункта.
Петролът отново е в центъра на вниманието
Енергийният сектор беше сред малкото, които успяха да се противопоставят на общата негативна тенденция. Индексът SXEP, следящ европейските енергийни компании, се повиши с 0,59%, след като цената на „Брент“ достигна 100 долара за барел – ниво, което не е преминавано от 24 юли.
Поскъпването на петрола е пряко свързано с опасенията, че конфликтът в Близкия изток може да наруши допълнително доставките на енергийни суровини. Подкрепяните от Иран хуси в Йемен започнаха атаки срещу няколко саудитски града, което увеличава риска от разрастване на конфликта и въвличане на още ключови играчи в региона.
Особено тревожен за пазарите е фактът, че напрежението се развива в район, през който преминават едни от най-важните маршрути за международната търговия с петрол.
„Апетитът за риск остава слаб, тъй като покачващите се цени на петрола превземат заглавията, а и съзнанието на инвеститорите“, посочи в бележка до клиенти старшият анализатор на Swissquote Ипек Озкардеская.
Защо Европа е особено уязвима?
Европейската икономика е силно зависима от вноса на енергийни ресурси. Това означава, че всяко сериозно поскъпване на петрола може да се прехвърли по веригата – от транспортните разходи и производството до цените на храните и услугите.
Например, в Германия по-високите разходи за енергия могат да окажат натиск върху автомобилната, химическата и машиностроителната индустрия. Предприятията са изправени пред избор между по-високи производствени разходи и необходимостта да увеличат цените на крайната продукция.
Във Франция поскъпването на горивата може да се отрази както на транспортния сектор, така и на домакинствата. По-високите разходи за придвижване и логистика постепенно се пренасят върху цените на стоките.
Във Великобритания ефектът може да се усети от транспортните компании и бизнеса, който разчита на автомобилни доставки. При по-скъпото гориво разходите за превоз се увеличават, което създава допълнителен инфлационен натиск.
Подобен механизъм се наблюдава и извън Европа. В Япония, която разчита в значителна степен на вносни енергийни ресурси, устойчиво високите цени на петрола могат да увеличат разходите за производство и електроенергия. В Индия по-скъпият петрол може да се отрази на транспортните разходи и на цените на редица стоки, особено когато икономиката расте бързо и потреблението на енергия се увеличава.
За САЩ картината е по-различна заради значителния местен добив на петрол. Въпреки това по-високите световни цени на суровината също могат да се отразят върху цените на бензина, транспортните разходи и инфлационните очаквания.
Инвеститорите следят централните банки
Поскъпването на петрола идва в чувствителен момент, когато финансовите пазари се опитват да преценят как ще се развие инфлацията и каква ще бъде следващата стъпка на централните банки.
По-високите енергийни цени създават риск инфлацията да остане висока за по-дълго време. Това от своя страна може да накара централните банки да поддържат по-рестриктивна парична политика.
Търговците очакват Европейската централна банка да повиши лихвените проценти в четвъртък, показват данните, съставени от LSEG.
Инвеститорите ще следят внимателно и предстоящите данни за потребителските цени в Германия. Като най-голяма икономика в еврозоната, страната често дава важни сигнали за общото състояние на европейската икономика.
Не всички компании обаче губят
На фона на негативната борсова сесия имаше и компании, които отчетоха значителен ръст.
Акциите на финландската енергийна група Fortum поскъпнаха с 13,34%, след като компанията подписа дългосрочно споразумение с Google за доставка на електроенергия.
Новината е част от по-широката тенденция големите технологични компании да инвестират сериозно в инфраструктура за изкуствен интелект. Google обяви намерение да инвестира най-малко 13 млрд. евро във Финландия през следващите две години, което подчертава нарастващото значение на енергийните мощности за развитието на AI индустрията.
Това е показателен пример как в условията на нестабилност едни компании могат да бъдат подложени на натиск, докато други се възползват от структурни промени в икономиката.
Сред губещите компании се оказа Auto1 Group SE, чиито акции поевтиняха с 3,56%. Спадът дойде, след като Кристиан Валентин се оттегли като финансов директор на базираната в Германия онлайн платформа за покупка и продажба на употребявани автомобили.
Още по-сериозно беше понижението при Inditex. Акциите на испанския гигант в сектора на бързата мода загубиха 4,71%, след като компанията отчете по-слаба от очакваното печалба за второто тримесечие.
Тези движения показват, че пазарите не реагират единствено на геополитическите новини. Корпоративните резултати, прогнозите за печалбите, решенията на централните банки и очакванията за потреблението също могат да предизвикат сериозни промени в цените на акциите.
Какво означава това за обикновения човек?
Макар движенията на европейските борсови индекси да изглеждат далеч от ежедневието на домакинствата, връзката е пряка.
Ако петролът остане около или над 100 долара за барел за по-продължителен период, първият ефект може да бъде по-скъпото гориво. След това по-високите транспортни разходи могат постепенно да се прехвърлят върху цените на храните, доставките, самолетните билети и редица услуги.
Например, по-скъпото гориво означава по-високи разходи за транспортна фирма, която доставя стоки от Германия до Франция. Тези разходи могат да бъдат включени в крайната цена на продукта. По същия начин земеделски производител може да плаща повече за гориво, а това да се отрази върху себестойността на продукцията.
Именно затова пазарите реагират толкова чувствително на петрола. Той не е просто поредната борсова суровина – цената му влияе върху огромна част от световната икономика.
В следващите дни вниманието на инвеститорите ще остане насочено към три основни фактора – развитието на конфликта в Близкия изток, движението на петролните цени и новите данни за инфлацията. Комбинацията между геополитическо напрежение и скъпа енергия може да се превърне в едно от най-сериозните предизвикателства пред световната икономика, ако тенденцията се запази.