Слабата йена, рекордната криза за кадри и навлизането на изкуствения интелект тласкат стотици малки и средни предприятия към фалит.
Японската икономика изпраща все по-тревожни сигнали, след като броят на корпоративните фалити в страната премина психологическата праг от 1000 случая за втори пореден месец. По данни на водещата агенция за кредитни проучвания „Токио Шоко Рисърч“ (Tokyo Shoko Research), през юли са регистрирани общо 1028 фалирали компании, което представлява ръст от 6,9 на сто на годишна база.
Най-сериозно засегнати остават малките и средни предприятия, които се намират в двойна менгеме — от една страна, непрекъснатото поскъпване на суровините и вносните стоки, а от друга — острят недостиг на работна ръка, превръщащ се в структурна криза за третата по големина световна икономика.
Сривът на Zentoshin и рекордният дълг
Въпреки че увеличението на броя на фалитите изглежда умерено като процент, общият размер на натрупаните задължения отчита драстичен скок от 41,4 на сто, достигайки 236,3 милиарда йени (около 1,5 милиарда щатски долара).
Това рязко влошаване на показателите се дължи основно на колапса на базирания в Осака доставчик на системи за обработка на плащания с кредитни карти „Зентошин“ (Zentoshin). Компанията, чиято основна дейност бе свързана с предоставянето на бързи разплащания за ресторанти и търговски обекти, обяви фалит през юли със зашеметяващите задължения от 115,16 милиарда йени. Според данни на аналитичната фирма „Тейкоку Дейтабанк“ (Teikoku Databank), това е най-големият единичен корпоративен фалит в Япония от началото на годината.
Кадровата криза: Растящите заплати като нож с две остриета
Показателен за променящата се икономическа среда е рекордният брой фалити, причинени пряко от дефицита на персонал — общо 63 случая за месеца. При повече от половината от тях (36 случая) причината е била именно увеличението на разходите за възнаграждения, което е двоен скок спрямо същия период на миналата година.
„Увеличаването на заплатите е неизбежно, за да бъдат привлечени и задържани служители, но компаниите допълнително влошават ликвидността си, като повишават възнагражденията над възможностите си, когато не успяват да генерират достатъчно приходи“, коментира представител на „Токио Шоко Рисърч“.
Слабата йена и AI трансформацията пренареждат секторите
Успоредно с кадровата криза, фалитите, свързани с повишаването на цените, са достигнали 93 случая — най-високото ниво от 2022 г. насам. Допълнителен натиск оказва продължаващата слабост на японската йена, която прави вносните суровини и материали значително по-скъпи.
Негативната тенденция обхваща 7 от общо 10 наблюдавани сектора, сред които строителството, търговията на дребно и транспортът. Най-голям абсолютен брой фалити е отчетен в сектора на услугите — 342 случая.
Изключително динамична е ситуацията в сектора на информационните и комуникационните технологии, където фалитите са скочили с 62,5 на сто. Сред засегнатите са множество традиционни компании за разработка на софтуер, които не успяват да издържат на конкуренцията и промените, наложени от бързото навлизане на технологичната автоматизация и изкуствения интелект.